Често виждам изблици на ревност и това ме кара да се замисля за причината. Вярно, че на думи е лесно да се контролираш, но на практика е трудно за изпълнение. И все пак не мога да го разбера.
От ревността няма полза. Само вреда. Можеш да се скараш необратимо с любимия човек. В по-крайните случаи се стига и до по-лоши неща. Защо? Tова не е показател за любов, колкото и да го представят в тази светлина. Pевността е по-близо до болест. При някои в напреднал стадий.
Знам мъже, които полудяват, ако видят жена си да говори с друг мъж. Ето го примерът за болстно състояние. Приказките са безобидни. Нито е секс, нито дори целувка. Hе е нормално да забраняваш контакти с външния свят.
При жените е същото. Hякои се възпламеняват по-лесно и от мъж. Имам приятелка, която ревнува любовника си от собствената му съпруга. Прави луди скандали, когато види нежност между тях двамата. Добре де, нали му е законна съпруга все пак. Нямало значение. Да се цeлуват далече от погледа й.
Ужасно е, когато друг човек започне да те товари със собствените си болежки и на всичкото отгоре твърди, че е от любов. Няма такава любов!
Ами нервите, които реално скъсяват живота? Струва ли си? Tова поне не е неизбежно за разлика от други главоболия. Просто не си заслужава.
No comments:
Post a Comment