В началото всички бяха съгласни. Или поне повечето хора. В такава ситуация е нормално да се изчаква и внимава. После магазините се поопразниха, парите попривършиха и много граждани започнаха да се замислят.
Пръв президентът напомни да не се подценява липсата на елементарни стоки. Пред подобна угроза коронавирусът със сигурност ще остане на заден план. Въпреки че изказа това, което всички мислят, разни хора скочиха срещу него. Бил предател! Значи не трябва да се говори за предстоящата липса на храна. Благодаря, господа управляващи! Вие още веднъж доказахте колко сте загрижени за народа. Някаква журналистка даже се обърна към Румен Радев с думата "глупако". Cигурно това е нейната представа за "качествена журналистика". Mалко се е заблудила, ама карай.
После започнаха дебати. Една жена сподели по телевизията, че около нея няма семейство, което да не е пострадало финансово от карантината. То беше близко до акъла, но явно не всеки се е сетил навреме. Идея нямам как са си го представяли, че ще стоим по домовете, няма да работим и няма да стигнем до сериозни последствия.
Най-накрая се случи още нещо логично и очаквано. Днес го чух от приятел. Отначало той твърдо поддържаше карантинaта. Толкова твърдо, че бе готов да скочи на бой срещу онези, които не я спазват. Днес обаче е на обратното мнение. След като ресторантът му вече две седмици не работи, това се отрази на неговия джоб и доведе до преосмисляне. Този приятел вече смята, че истерията около коронавируса е пресилена и домашният затвор е продължил ненужно дълго. Със сигурност има още много хора като него, които са обърнали мнението си, почувствали финансовия недостиг.
На този фон лесно можем да се досетим, че ако карантината продължи още дълго, едва ли ще избегнем бунтове.Засега арестуват отделни хора. Последно чух за финансиста Владимир Каролев. Hо какво ще правят, когато цели тълпи започнат да нарушават забраната?
Управляващите трябва да проумеят, че всичко е за предпочитане пред заплахата от гладна смърт, комбинирана с изпилени нерви. Защото е нормално да се нервираш, когато децата ти плачат, а ти не можеш да направиш нищо, тъй като някакъв генерал е казал "Стой вкъщи".
Ако някой все още подкрепя карантината, можете да сте сигурни: той или друг му е осигурил заплата, прехрана, облекло, дезинфектанти. Но запасите и на най-презапасения човек ще свършат в даден момент. Тогава какво ще правим, генерале? Ще има ли народ, на когото да кажеш, че карантината свърши? Защото не само от коронавирус се умира. От глад също.
Според мен това е истината
